Двайсет шепи дъжд – Христина Панджаридис
Жената събира дъжд:
десет, двайсет шепи в легена.
Представя си, че е на седем –
плитката ѝ и жълтото пате чертаят
кръгове във водата.
С двайсет и първата шепа
измива лицето си.
Влиза в стаята при баща си.
Той самият е вече с формата на легло,
с дъжда не са се поздравявали от години.
Жената го прегръща,
мокри носа му,
бузите и миглите.
Разказва.
Вали от шест сутринта.
В предпоследния ден на август –
летен и дълъг – оттук до морето – дъжд.
Бащата играе с водата в легена.
Надява се да забрави краката си –
две неоткраднати, негови си статуи.
Дъждът – двайсет шепи – е щастлив.
Върна усмивката на човека.
Автор: Христина ПАНДЖАРИДИС
* Снимка: личен архив
