Думи и образи от Александър Фол
„Думи и образи“ (Контекст, 2011) е книга, която поставя на изпитание доверчивия читател. Познатите на съвестния изследовател на творчеството на проф. Александър Фол (1933-2006 г.) теми за памет, време, енергия, мислене, култура, орфизъм са разиграни по неочакван начин в една привидно несистемна разстановка, движеща се сякаш от асоциация към асоциация. Играта понякога е така заплетена, че неминуемо изпадаме в недоумение и сякаш губим себе си в нишката на разказа.
Провокацията е съзнателна. И по своему интригуваща. В един миг прозорливият читател усеща, че е време да загърби оценъчния си подход към текста, да се откаже от автобиографичната пикантност на подробностите и да се взре в идеята като интелектуална енергия, която е част от мощта на Вселената и ни прострелва в нашето неизбежно движение през видовете време в рамките на собствената ни култура. Тази принуда към мислене ни поставя в малко неловката ситуация да искаме да разпознаем нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ги виждаме в думите или образите. Но за да стане това, очевидно трябва да се справим с основанията за собственото си присъствие във времето и пространството. Задача, която изисква от нас да загърбим тривиалностите и да се оставим да бъдем изненадани.
***
Един неочакван текст, естествено събрал в себе си много история, митология, култура, но представен по-лично от Александър Фол – с голяма доза хумор и ирония. Различен е погледът му към вече изследвани територии като опозицията време – пространство, същността на обреда, анализа на термините орфизъм и култура.
Всичко е описано на достъпен език, като за изводите се използват известни факти, както от световната история – от зората на човечеството до наши дни, така и от българската история.
За доброто качество на изданието изключтелно много допринасят и илюстрациите на Борис Димовски.
Кристина Казакова
Александър Фол (1933-2006 г.) е роден в гр. София. През 1957 г. завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучава и класическа филология (дипломира се по втората си специалност през 1959 г.). Ал. Фол остава в СУ и след завършването на образованието си – от 1959 г. е асистент в катедрата по стара и средновековна обща история на тогавашния Философско-исторически факултет, през 1972 г. е избран за доцент, а три години по-късно и за професор. В периода 1979–1987 г. оглавява катедрата по стара история и тракология в Историческия факултет на СУ; от 1991 г. започва да изнася лекции по история на античната култура в катедрата по културология на Философския факултет пак там. 1999 година бележи началото на преподавателската му дейност в Нов български университет, който през 2003 г. го удостоява с титлата „почетен професор“.
През 1972 г. Ал. Фол основава Института по тракология към Българската академия на науките, негов директор е до 1991 г.
Активно се включва в работата на историко-археологическата експедиция „Аполония-Странджа“, започнала през 1972 г., а също и в проектите с чуждестранно участие „Ковачево“, „Драма“, „Дядово“, „Юнаците“ и др.
В библиографията му присъстват близо 400 научни труда – монографии, студии, статии и др. в областта на тракийската история и култура, сред които изпъкват „Тракийско военно изкуство“ (С., 1969), „Демографска и социална структура на древна Тракия (I хил. пр. н. е.)“ (С., 1970), „Политическа история на траките. Краят на второто хилядолетие до края на пети век пр. н. е.“ (С., 1972), „Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха“ (С., 1975), „Тракийският орфизъм“ (С., 1986), „Политика и култура в древна Тракия“ (С., 1990), „Тракийският Дионис. Част първа: Загрей“ (С., 1991) и „Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий“ (С., 1994), „История на българските земи в древността до края на III в. пр. Хр.“ (С., 2008) и др.
През периода 1974–1980 г. е заместник и първи заместник-председател на Комитета за култура, а от 1980 до 1986 г. заема поста министър на просветата. В качеството си на депутат участва и в работата на VIII Народно събрание (1981–1986).
