Думи за риска и за силата да си различен – Минка Минчева
Дали защото професията ми изисква с малко думи да казвам много неща, или защото в последните години се наслушах на много думи не казващи нищо от овластени хора с високи постове, но с дребни души, събраните в есеистичните произведения на проф. д.н. Венелин Терзиев, открих силата на човек да понася риска да е различен. И то по един достоен начин, присъщ на духовно извисените, стърчащи хора, брулени от силни ветрове и бури. Тези, които въпреки дълбоките рани от обиди, лоши думи и клевети, от които боли и болката оставя дълбоки белези, остават изправени. За тях Терзиев пише: „…не се научих да различавам хората с лошите думи. За душите им не смея да съдя, а ги приемам и преглъщам с болка и тъга, затова, защото са ги похабили. Как да обясним на неразбиращите, че щастието е в добрите думи, и как да им обясня, че онзи поглед на радост и на опиянение в очите е отреден само на тези, които са с добри думи надарени да говорят“. /Из есето „Думи за добрите думи“.
Дълбоко проникват размислите на Терзиев в сърцето и ума, които вечно спорят кой да води по пътеката към щастието и мечтите – целта на всеки наш живот. И може би, съвсем неочаквано за мнозина, ученият проф д.н. Венелин Терзиев избира сърцето, защото избрания от него път е най истинския, най-верния, отговарящ на неговата същност.
„Ако трябва да преследваме нещо истински, то това са нашите пътеки. И ако можем – нека да направим така, че те да са онова смислено очертание на времето, през което сме стъпвали по тях, и онази мъдрост, която сме събирали и трябва да оставим на децата си. Мечтите са част от тези пътеки, но немалка част от това е осъзнаването как да вървим по тях и с кого. Дано сме намерили верните човеци и верните пътеки и ако не сме го сторили нека продължаваме да търсим и намираме“ (Из есето „Пътеките на живота“)
Пътуване към себе си по трудната пътека, така бих определила книгата на Венелин Терзиев, защото показва как един изключително ерудиран човек използва силата на добрите думи, съчетани с мъдростта на наши и чужди класици в поезията и прозата да отстоява на риска да е различен. Такива думи и отношение укрепват и най-разкъртените зидове на душата. Изпитана истина!
Автор: Минка Минчева, гл. редактор на в. „Росица“, Севлиево
* Снимка: личен архив
