Взаимното проникване на материално и духовно в ракурсите на Ваня Донева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Преди дни издателство „Инфоз“ публикува на сайта си новата книга на д-р Ваня Донева „Ракурси към културния облик на Стара Загора (от края на ХІV век до 1885 година)“.

От първо прелистване електронната книга създава впечатление за внушителен исторически труд – около 300 страници, с огромен научен апарат. Изследване, което надгражда всичко написано досега за Стара Загора през Възраждането и което безспорно ще се ползва от изследователи не само на местната, но и на националната история.

Богат на факти и събития, провокиращ с модерния си метод на изследване, впечатляващ като техники на аргументация научният текст оставя у читателя и силна емоционална следа – като след роман, защото в него са вплетени истински човешки съдби. Драматични и трагични, обикновени или героични – с поименното си присъствие те правят уникален променящия се културен облик на една много динамична във времето общност – от средновековния Боруй до модерния Стара Загора (в пределите на Източна Румелия).

Тази емоционалност не е похват на повествованието, нито умишлено търсен и вграден от автора елемент. Тя струи естествено от многобройните лични спомени и други видове мемоарни текстове, който Ваня Донева умело и често използва като основно градиво. Защото, обяснява тя в книгата, „запазеният документален материал, свързан с изследвания период от миналото на Стара Загора, е оскъден – изгубен в многократните пожари, бушували в града през ХIХ век“.

Това първо впечатление за коректно реконструиране на миналото в контекста на историографията и мемоарната литература, неминуемо поражда въпроса – какви ракурси е избрал изследователят за успешното решение на научната си задача. От каква гледна точка са проследени многообразието и спецификите на процесите, протичащи в културния живот на българите в Стара Загора от края на XІV век до Съединението, и тяхното отражение върху облика на града.

Една важна вметка: „Коректно реконструиране на миналото“, защото като изследовател Донева приема актуалната и днес теза на Атанас Иширков, че историческите събития от времето на турското владичество са засегнали еднакво силно турци и българи – в повечето случаи.

И ако съчетаването на историография с мемоаристика е обективно обусловено, то „взаимното проникване между материално и духовно“ е съзнателно търсен, основен ракурс, върху който Ваня Донева гради цялото научно повествование. Още в първите уводни думи тя дефинира ясно как да разбираме и мислим  понятията „култура“ и „град“, като прави това чрез блестящия културолог от Боженци  Петър Мутафчиев и известния руски архитект Алексей Гутнов.

Културата се разглежда като „съвкупност от духовни и материални придобития и блага, без каквито не е мислим животът нито на едно същество. Затова във всяка култура се различават две страни – материална и духовна. Те се развиват паралелно, взаимно се проникват и си влияят и до такава степен са зависими една от друга, че много често едната обуславя другата.“

Градът през ХІV – XVІІІ век е с относително многобройно население, което се занимава предимно със занаяти и търговия. Той е и културно средище. Има изградена управленска, съдебна, жилищна и данъчна структура. Но той не е просто „съвкупност от жилища, а самостоятелен многолик организъм“. Впрочем и самата архитектура Гутнов разглежда преди всичко като част от материалната култура, която съдържа уникална информация за духовното, за живота на хората в отдавна отминалите епохи.

Следвайки принципа на хронологичност и съпоставимост Ваня Донева прокарва тезата за „взаимното проникване“ през целия разглеждан период. Дори усложнява постигането на целта си. Още с навлизането в проблематиката залага на един специфичен аспект на демографията – етнодемографията, за да увери читателите, че разнообразието и взаимното влияние е условие и за взаимно обогатяване. „Културният живот на българската общност в града е само част от общия пъзел, който може да се подреди чрез включването на останалите общности, които населяват града – турска, еврейска, арменската и циганска“, пише Ваня Донева в частта „Етнодемографски измерения на идентификацията“.

В този сложен пъзел, разместван непрекъснато от процесите в Османската империя, влиянието на Европа и бързо променящата се ценностна ориентация Ваня Донева подрежда мозайката, прилагайки и формулата „приемственост – промяна”. Особено когато проблемите, съсредоточени в нея, се изострят и добиват съдбовен вид – за града и общността. В много от тези случаи, както споменахме в началото, мемоарната литература се намесва и поражда емоционално въздействие. Например спомените на хаджи Господин Славов за религиозното самоопределяне и конфронтациите (съдбата на едно старозагорско момиче Мария Янчулина, повлияна от протестантските идеи на мисионера Чарлз Морс). Или допускането, че по време на пожара в Стара Загора през 1885 година са отвличани деца (данни от една недостатъчно позната трагедия под наслов „Старозагорченката“ от П. Р. Славейков).

Могат да се изброят много примери от повествованието за взаимната обусловеност между материално и духовно – в образованието и възпитанието, грижата за здравето, изграждането на културни средища, в процеса на урбанизация…

Посочваме за пример етнодемографския проблем в изследването „Ракурси…“ като особено подходящ за промените в Стара Загора. Градът остава и се развива дълго време в границите на една империя, която използва верското начало като основен разграничителен белег за поданиците си. „Дългото съжителство, пише Донева, инфилтрира в християнската култура много източни влияния като хаджилъка, култа към водата (свързан с градежа на чешми и бани), богатия речников запас, използван до днес в българската реч и топонимията.“

Авторът напълно споделя и тезата на Николай Аретов, че „В предмодерните времена мрежата от идентичности на хората е аморфна, но на преден план излиза религиозната идентичност, съчетана с регионалната (свързана с града и неговите околности), и, разбира се, с етническата (която се проявява преди всичко в езика и бита). Тези сходства, променливи и променящи се, оформят и културния облик на града“.

Може би принципът за взаимното проникване е валиден и за въздействието на „Ракурси…“. Да, книгата е богата енциклопедия; да, тя събира всичко, изследвано досега. Това е, да речем, материалната страна. В духовен аспект, в контекста на диалог с читателя авторът дава отговор на актуални и днес въпроси за самоидентификацията и общностите, за отношението „свое – чуждо“, което поражда конфликти в традиционното, модерно, постмодерно… във всяко едно общество.

Но този ред на мисли е по-точно и синтезирано представен от д-р Ваня Донева в края на книгата:

„Ракурси към културния облик на Стара Загора (от края на XIV век до 1885 година)“ е изследване за метаморфозите в живота на града. Тя предлага авторовата интерпретация за мястото на българите в локализирана в пространството територия през ограничен отрязък от време. Градът е разнолико физическо и социално пространство, сакрален център с йерархична структура. Неговата култура е продукт на миналия му живот, на предишните му обитатели. В процеса на своето функциониране тя става основание за самоидентификация на общностите. Служи като маркер за отграничаване на „свои“ от „чужди“. В различните си форми – материална и духовна, тя оформя груповото и индивидуално самосъзнание на общностите, които градят или рушат облика и духовността на един град, наричан Ески хисар, Загра, Загра-и Атик, Загреси, Авгандира, Велта, Мелта, Железник, Стара Загора.”

И нещо, което заслужава специално внимание и отделна статия. В „Ракурси…“ има сериозна провокация към изследователите на връзките между възрожденските градове от двете страни на Балкана. Още при управлението на реформатора Махмуд II през Прохода е прокаран хубав коларски път, който улеснява икономическите и духовни контакти. По това време даскал Атанас от Стара Загора, когото съгражданите му ще нарекат „учител на поколенията”, вече е в Габрово и учи във взаимното училище на Неофит Рилски. По-късно той ще премине втори път Балкана, за да купи от тук взаимоучителни таблици за Светиниколското училище. В най-важните години за девическото образование в Габрово главен учител става Анастасия Тошева…. Ваня Донева старателно е издирила имената на пътуващи през Балкана и времето търговци, учители, носители на нови идеи – габровци и старозагорци, което е знак, че има достатъчно материал за историческо изследване и в този посока.

Ако проявите интерес към книгата, последвайте линковете:

https://www.researchgate.net/publication/364320892_RAKURSI_KM_KULTURNIA_OBLIK_NA_STARA_ZAGORA_ot_kraa_na_HIV_vek_do_1885_godina

https://www.yumpu.com/bg/document/view/67312601/-v-1885-

Д-р Ваня Донева е автор на повече от 60 научни публикации – статии, доклади от конференции в страната и чужбина (Сърбия и Словения); на над 25 научнопопулярни публикации във вестници, списания и онлайн издания. Интересите ѝ са предимно в областта на културата, образованието и музейното дело. Преминала е през всички музейни длъжности – екскурзовод, уредник, главен уредник. В момента е заместник-директор на РЕМО Етър”.

Автор: Бояна ПЕНЧЕВА

TetraDkaTa