Когато дойде краят – Веселина Башова
***
Когато дойде краят.
( Защото всяко начало
следва своя край. )
Надявам се да имам
много наследници…
Богатство от тичащи
по площадките
невръстни чувства и
още по-невръстни мисли.
Надявам се дните ми
да растат на години,
а годините да живеят
до дълбоката ми старост.
Щастлива вечност.
Отсечката от минало
до бъдеще ще се смали
точно тогава в една точка.
В последен дъх
от биографията на
вехнещата лайка.
В нулата е изключено
да намеря свободно
място за живеене.
Поне не и на Земята.
Там е Бог.
Среща очи в очи
с твореца ми .
Случва се рядко.
(Вълнението ми
е по-голямо от
размерите на Вселената.)
Само веднъж на всеки
превъртял се циферблат.
Имам нужда от смъртта
точно толкова,
колкото от разноликия живот.
Имам нужда да спя
точно толкова, колкото
и да съм будна.
Обещавам да подскажа
на секретарката си
поне контурите
от следващото
прераждане.
Интуицията върви по мен
и записва подробностите.
Подсеща ме за всичко,
за да врътнем успешно
и този циферблат.
Автор: Веселина БАШОВА
