В навечерието на думите – Валентина Радинска

В навечерието на думите просто разбирам –
Боже, толкова много се боиш от високото!
Ризата облачна на небето раздирам –
душата си да превържа: кървят в мен посоките…
Просто виждам – миражите потънаха тихо в мъглата.
Нищичко не остана от рисунките им красиви.
Реален е февруари… Реално гледаш в земята…
И всичко е както трябва – делнични сме, уж сме живи…
Но на мене ми е високо – тук просто място не си намирам!
А и дим от мостове изгорени не искам да дишам…
В навечерието на любовта – не избирам
теб!… А думите само, с които това да напиша…
Автор: Валентина РАДИНСКА
* Стихотворението е част от книгата “Премълчаване на зимата” (“Симолини 94″, 2020).