В навечерието на думите – Валентина Радинска

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

В навечерието на думите просто разбирам –
Боже, толкова много се боиш от високото!
Ризата облачна на небето раздирам –
душата си да превържа: кървят в мен посоките…

Просто виждам – миражите потънаха тихо в мъглата.
Нищичко не остана от рисунките им красиви.
Реален е февруари… Реално гледаш в земята…
И всичко е както трябва – делнични сме, уж сме живи…

Но на мене ми е високо – тук просто място не си намирам!
А и дим от мостове изгорени не искам да дишам…
В навечерието на любовта – не избирам
теб!… А думите само, с които това да напиша…

 

Автор: Валентина РАДИНСКА

* Стихотворението е част от книгата “Премълчаване на зимата” (“Симолини 94″, 2020).

TetraDkaTa