Кос Атанас – Обратната страна на света

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Представяме ви Кос Атанас с неговата дебютна стихосбирка „Обратната страна на света“ (изд. “Библиотека България”, 2021).  Той пише различна поезия. Не само рядкост, не просто запомняща се, Кос Атанас създава поетична приказка. Метафорите са нови, оригинални, сложни и дълбоки, образите са ярки, символите удрят със смисъла си, а едно от най-ценните неща са неологизмите, характерни за езика на автора и толкова ценни за езика изобщо. И сами ще откриете думи, които няма да срещнете никъде другаде. Като „съньове“. Такива са и текстовете на Кос Атанас – красиви, страшни, вълшебни, вълнуващи пътешествия в един друг свят.

 

Съньове

Не се събуждай,
ако се намериш сред дървета-великани,
в гора, с листа зареяни, тъй както луди пеперуди
сред дъжд от пухчета и дребни духчета,
а кулите на замъка, оттатък хоризонта
блестят със сто оранжеви прозореца,
запалени от три оранжеви слънца
през утрото, забулено с отлитащи фламинги.

Не се събуждай,
ако облаците паднат на земята
и се превърнат във памучни черги,
които да те водят тихо през пшеници,
напръскани с кръвта на макове и чучулиги,
и звуци от щурци, и тропот на копита
от току-що преминали коне, стомано-черни,
със разпилени огъни, наместо гриви.

Не се събуждай,
ако стигнеш края на скали гранитови,
обраснали със диви минзухари
и стъпнали със камъчни нозе във океана,
загърнат в тъмносиньото си наметало,
обшито с аквамарини и дантели бели
и изрисувано с русалки ветрокоси,
танцуващи бездумно със сребърни делфини.

Не се събуждай,
ако си открила във съня си онзи свят,
дето аз сънувам хиляди години.

 

Обратната страна на света

Разтърках сънни очи
и взрях се с почуда
от моста надолу.
За да те видя.

Сиви кълбета мъгли,
уродлива глава,
люспесто тяло,
безкрайна опашка. Речният дракон.

После, под него зашава реката.
Чапли, заспали върху луната,
угаснала във водите смълчани
лилии кремави, бледи,
възкръснали от звездите удавени.

Още надолу –
потънали платноходи,
окичени с миди,
лениви сребърни риби
и жабоци стаени
сред косите зелени
на златооки русалки.
Още надолу –
прогнили сандъци,
разпилени монети,
котви ръждиви
и тиня, и пясък, и после…
обратната страна на света.

И пясък, и тиня,
и реката шавлива,
и слънце, лениво отблеснало
в очите на речния дракон,
втренчени любопитно нагоре
към небето, скрито от моста,
дето босо пристъпваш по него,
красива и бяла, каквато те помня.

 

Orpheus

Ако се питаш…

Защо безброй пъти съм преплувал
водите на Стикс, гол и разплакан от страх.

Защо съм мижал, а не съм се сбогувал
със слънцето, обесено на небето от мене самия.

Защо съм преброждал всички вселени,
залутан сред мрак и неверни посоки.

Защо съм убивал звездите смутени
и съм чакал да се родят отново. Отново.

Защо толкова нощи съм ослепявал луната
и съм превързвал с целувки очите ѝ.

а Сатаната душата си
за дребни монети и още мъничко време. Защо?!

Защо се завръщах след поредния сън смъртоносен,
в шепа донесъл песента на щурците-демони.

Защо се загубвах и се откривах изпросен
в шапката смачкана на немия дрипав бездомник.

Защо ли…

Погледни се в среброто на огледалата дъждовни,
върху които боса танцуваш сред шарени шуми

и сама ще откриеш ключа към всичките твои въпроси
защо се обърнах, за да те видя… И защо те обичам.

 

Източник: Издателство “Библиотека България”

TetraDkaTa