Ивелина Рашкова е оперна певица. Родена е на 22 май 2001 г. в Пловдив. Но корените ù са от Боженци. Наследничка е на Калчо Дрянков, който е бил първият окръжен управител на Габрово и участвал в създаването на Първата българска конституция. Един от синовете му – Иван Дрянков е съпруг на Лора Каравелова.

Ивелина е завършила средно образование през 2020 г. в СУ „Любен Каравелов” със специалност „Народно пеене”. По време на обучението си, освен самостоятелно, е пяла като сопран и в ансамбъл „Тракийска младост”. Има множество награди:

„Бронзова лира” в конкурса „Орфееви таланти” в Калофер през 2016 г., „Първо място” в Трети национален фолклорен конкурс „Димитър Гайдаров”- Казанлък, Първа награда в Рим в Международен певчески фестивал за ансамбъл „Тракийска младост”.

През април 2018 г. печели Първа награда и става „Лауреат” в „Трети национален конкурс за инструменталисти и певци в Търновград в категория „Класическо пеене”. Носител е на Първа награда на Младежки фестивал за театрално, Музикално и Танцово изкуство „Рошавата котка” – Пловдив. В момента е втори курс студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров”- София, специалност „Класическо пеене” във Вокален факултет в класа на проф. Свилен Райчев.

 

Мирела Костадинова: Госпожице Рашкова, до скоро сте се занимавали с народно пеене. Кога и как решихте, че ще се обърнете към операта?

Ивелина Рашкова: Откакто се помня, музиката заема важно място в живота ми. Майка ми и баба ми са почитатели на класическата музика и често ми пускаха да танцувам валсовете на Щраус, да слушам опери. Във втори клас госпожа Величка Кирова – учителката ми по музика, беше първия човек, който откри таланта ми да пея и започна да ме учи на народно пеене. Обикнах, като всяка родолюбива българка, народната музика и това ме отведе в СУ „Любен Каравелов“- Пловдив. Там, благодарение на моята преподавателка госпожа Христина Лесова, успях да се изградя като народна певица. Тя има заслугата да пазя едно тайничко и свидно местенце в сърцето си за народната песен. Благодарение на нея съм печелила много медали и награди, дори в Рим (Италия). Обичам да пея родопски песни и най-много „Излел е Дельо Хайдутин“, от която няма българин, който да не се разчувства.

Когато бях на петнадесет, попаднах на един запис в интернет, в който пееше Амира Вилехаген – холандско момиченце, на осем годинки, което разплаква журито в «Холандия търси талант». Слушах я много пъти. Не можех да повярвам, че това дете може да пее с такова чувство и толкова трудно оперно пеене. Изпълнението ù ме вдъхнови и реших да предизвикам себе си – да науча тези арии.

За около три месеца успях, без да знам италиански и как се пее опера.Опитвах се да ù подражавам максимално. Нямах никаква представа с какво се захващам. Просто почувствах със сърцето си, че това е моя път нататък и побързах да изненадам близките си какво съм научила.

Не знам дали можете да си представите каква е била реакцията на мама и баба, които са почитатели на оперното изкуство, да чуят детето си да пее “Nessun dorma” ,

“O mio babbino caro” и арията на Русалката от Дворжак. Баба ми се разплака и ме прегърна, а майка ми ме попита, дали знам какво правя. Отговорът ми беше категоричен, че искам да стана оперна певица.

От този момент започна моя път към най-великото и трудно изкуство.

 

Мирела Костадинова: Това не е ли изкуство, което изисква много труд и никога не дава гаранция, че ще покориш световните сцени. Така ли е?

Ивелина Рашкова: Както споменах, в началото дори и не предполагах, колко труд стои зад едно изпълнение. Ще цитирам думите на един велик български тенор – Камен Чанев, който изгубихме скоро: „Един певец се учи не с години, а с десетилетия”. Това е изкуство, в което не можеш да кажеш, че на определен етап си постигнал всичко. Непрекъснато трябва да надграждаш и да повишаваш нивото си. Да не се уповаваш на таланта си, а да го развиваш. С упорит труд, търпение, постоянство и любов към това изкуство можеш да се постигнеш много. Гаранция наистина няма, но си заслужава усилията.

 

Мирела Костадинова: Кои са любимите Ви арии, които с удоволствие изълнявате?

Ивелина Рашкова: Моцарт е един от любимите ми композитори и поради тази причина обичам да изпълнявам арии от негови произведения. „Giunse alfin il momento” от „Сватбата на Фигаро”, арията на Лиу – „Signore ascolta” от „Турандот” на Пучини. От любимата ми  опера „Бохеми” – „Donde lieta”- арията на Мими, „Quando m’en vo”- ария на Мюзета. Скоро пях арията на Мария – Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, която почуствах наистина близка до моята същност.

 

Мирела Костадинова: Да посетиш оперно представление е скъпо удоволствие в България. Кое е последното, което сте гледала?

Ивелина Рашкова: Скъпо удоволствие, но като си представя колко средства и труд са необходими, за да се прави това изкуство. Заслужава си. Имам голям късмет и съм щастлива, че съм от Пловдив, град, в който оперното изкуство е на почит. Редовно посещавам фестивала „Opera open” и последно гледах операта „Севилският бръснар” – постановка на Нина Найденова – забавна, интересна, със съвременен поглед върху творбата на Росини, със забележителното участие на Кирил Манолов в ролята на Фигаро, Розина – прекрасната Светлана Иванова, Дон Бартоло – Евгений Арабаджиев, Берта – невероятното мецосопрано  – Валерия Мирчева, на която чествахме юбилей – 40 години на пловдивската оперна сцена.

 

Мирела Костадинова: Кой композитор Ви впечатлява с музиката и биографията си? Защо?

Ивелина Рашкова: Както споменах, Моцарт е гениален  композитор, от когото се възхищавам. Велик, актуален, дори и сега. Моцарт свири на пиано от четиригодишен, а на пет години композира първите си произведения. Като малко момче овладява изключително добре и цигулката. Получава поръчка да напише опера, когато е едва на дванадесет години. На седемнадесет вече Волфганг А. Моцарт вече имал зад гърба си над 40 шедьоври.Той е бил най-младият член на Филхармонията в Болоня, както и най-младият носител на Ордена на Златната шпора.

Йохан Волфганг фон Гьоте пише за него „Явление като Моцарт си остава чудо, което не може да се обясни“. Неговата музика е въздействаща, успокояваща. Научно е доказано, че сонатите и концертите на Моцарт влияят положително върху умствената и емоционалната сфера на човека. Дори се използва като средство за терапия при болест на Алцхаймер и за деца с изостанало развитие.  Смъртта на Моцарт е покрита с тайнственост, вместо да бъде почетен като един от най-великите композитори.

 

Мирела Костадинова: Кои са учителите Ви по оперно пеене?

Ивелина Рашкова: Първите ми уроци по оперно пеене и солфеж започнах при госпожа Кристина Михова. После имах честта и привилегията  с моето обучение да се заеме един от най-добрите български баритони,  директор на „Софийските оперни семинари“ и преподавател в Болонската музикална академия  – Маестро Петър Данаилов, на когото дължа сегашното си ниво.  През 2020 г. участвах в „Софийските оперни семинари“, като там имах удоволствието да ме обучава проф. Генко Гешев – преподавател  в Университета „Дюкейн” Питсбърг, САЩ и ръководител в Международната оперна академия в Болоня. В момента съм втори курс в НМА”Проф. Панчо Владигеров” и мои преподаватели там са проф. Свилен Райчев и асистент Габриела Георгиева.

 

Мирела Костадинова: Какви участия имате до този момент?

Ивелина Рашкова: Пяла съм в концерти в Пловдив, София, Боженци, Габрово, Велико Търново. Участвала съм в конкурси във Варна – „Art Stars – Звезди на изкуството”, във Велико Търново – „Търновград”, където станах „Лауреат” в категория „Класическо пеене”, в пловдивския фестивал”Рошавата котка” взех „Първа награда”, „Първо място” и медал имам от фестивала „Осенний реверанс” в Бургас. Взех участие и в „Софийски оперни семинари”, както споменах.

 

Мирела Костадинова: Разкажете ни за малките си концерти в село Боженци?

Ивелина Рашкова: Моята майка е техен инициатор. Всичко е започнало от детските ù години, когато в коридора на старинната къща, тя е организирала всички почиващи през лятната ваканция деца в Боженци, да се изявяват пред родителите и съседите. Това са били много забавни  и интересни събития, за които всички присъствали си спомнят с умиление.

Майка ми си спомня разказите на своята баба и кръстница, които са родени в Боженци за Читалището, където е имало изложби на ръкоделия, рисунки, там учениците са изявявали талантите си. Моят прапра дядо – Недьо Петков е бил директор на прогимназията, учител по математика и отлично свирел на тромпет. Оттам идва идеята и продължаване на традицията да се изявя и аз, като талантлива потомка на този род интелектуалци. С голямо усърдие и любов майка ми направи програмата, афиша и поканите за първия концерт. Той се състоя  в нашата къща. Събраха се петнадесет човека. Имаше и правостоящи. Това означава, че има глад за това изкуство, който трябва да бъде подхранван. Последва и голям концерт, в Читалището, на който прие да ме подкрепи  с голямо желание младия тенор Андрея -Славомир Мирчев – с множество изяви в България и чужбина – син на примата Валерия Мирчева, за която споменах преди това. Отвън, по време на концерта, влязоха семейство французи и го изслушаха с огромен интерес. Залата събра 40 души, които останаха възхитени.

Това ни мотивира да повторим събитието, като вторият път беше самостоятелен. Срещаме обаче затруднение с техниката. Колко хубаво би било да има пиано, където освен корепетитор, може да свирят още неизявени потомци на божанкалии. Много жалко, че до мен стигна слух, че такова е било дарено, но отказано, поради невъзможност от средства за поддръжка (акордиране). Ако имаме и следващите години разрешение и подкрепа от ръководството на АИР- село Боженци, тези концерти ще станат една прекрасна традиция.

 

Мирела Костадинова: Къщата, в която пеете е дом с богата история. Какво знаете за нея?

Ивелина Рашкова: Къщата е строена преди 150 години. Има богата история, наистина. Таваните на дома са рисувани. Има уникална архитектура. Единствената с метална тераса и стълбище. Построена за децата му от прапра дядо ми, Калчо Симеонов Дрянков, който е бил първият окръжен управител на Габрово и участвал в създаването на Първата българска конституция.  Един от синовете му – Иван Дрянков е бил първият мъж на Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов. Той е пеел много хубаво. Имал е прекрасен и мощен глас. Може би това е впечатлило Лора, като голям почитател на изкуството.  Като снаха в къщата на Дрянкови на Лора не са липсвали семеен уют и обич. Свирела е на единствената по рода си в България пианола, която е стояла в една от стаите. Оглеждала се е в кристално огледало. От металната тераса, единствена за селото, е хвърляла бонбони на децата.

 

Мирела Костадинова: Вдъхновява ли Ви село Боженци и с какво?

Ивелина Рашкова: С нетърпение очаквам лятото, защото не пропускам възможността за почивам дори за няколко дни там. Атмосферата, въздуха, самата природа е невероятна, неповторима и зареждаща. Сякаш времето е спряло! Самото име Боженци, носи божествена енергия, която изпълва всичко наоколо. Препоръчвам на всеки да посети това райско кътче.

 

Мирела Костадинова: Къде и с кого мечтаете да пеете?

Ивелина Рашкова: На този етап си мечтая да застана достойно до моя учител –  Маестро Петър Данаилов  и да изпеем един от любимите ми дуети от „Дон Жуан”- „La ci darem”.

 

Мирела Костадинова: От къде и как си набавяте пищните рокли за сцената?Кой изработва тези богати сценични тоалети?

Ивелина Рашкова: Оставила съм майка ми да се грижи за моя сценичен външен вид. Тя подбира роклите ми, аксесоарите и бижутата за тях. Трябва да попитате нея за това.

 

Мирела Костадинова: Когато сте насаме със себе си коя оперна прима обичате да слушате?

Ивелина Рашкова: Много певици ме впечатляват и обичам да ги слушам, но Гена Димитрова е моя идеал, пример за подражание, колос. Изпълненията ù ме карат да почувствам емоция с всяка клетка на тялото си.

 

Мирела Костадинова: Тези дни Софийска опера и балет отпразнуваха 80 годишнината на  Анна Томова Синтова. „Примадона със сърце”, така я наричат… Коя от нейните роли Ви впечатлява?

Ивелина Рашкова: Велико и прекрасно сопрано, много харизматича и артистична, топъл глас, който гали душата. Думите ù „Изкуството отваря сърцата на хората, пробужда вярата в светлото и истината“ звучат като послание към всички, които обичат или са се отдали на изкуството. Харесвам я в ролата на Дездемона от „Отело” на Верди, Норма от едноименната  опера на Белини, Аида от Верди. Любимо нейно изпълнение ми е на арията на Леонора „Pace, pace mio dio” –от „Силата на съдбата” на Верди.

Мирела Костадинова: Елена Доскова Рикарди е първата българка покорила „Ла Скала“ в ролята на Лиу от операта „Турандот” от Пучини през януари 1929 г. Тайно мечтаете ли да стъпите там?

Ивелина Рашкова: За нея знам, че е от Габрово и са я наричали „българската роза”. Самият факт ме кара да се чувствам горда българка!Няма оперна певица, която да не мечтае да пее в „Ла Скала”, но за пореден път казвам, че за мен това е една доста смела мечта, поне на този етап. Все пак, всички наши мечти могат да се сбъднат, ако имаме куража да ги преследваме.

 

Мирела Костадинова: Какви други занимания и интереси имате извън оперното пеене?

Ивелина Рашкова: Обичам да рисувам, да чета, да гледам филми и да се разхождам сред природата.

 

Мирела Костадинова: Ако габровци Ви поканят на голям концерт, бихте ли приела?

Ивелина Рашкова: Ооо, би било привилегия и чест за мен! Чувала съм, че  габровската публика е много интелигентна, емоционална, разбираща и носеща възрожденски дух публика.

 

Мирела Костадинова: Какво не Ви попитах, а искахте да споделите с нас?

Ивелина Рашкова: Бих искала да препоръчам на моето поколение да посетят поне веднъж един класически концерт, опера, оперета или балет, за да се докоснат до това изкуство. Може би ще намерят липсващата емоция, а може би не, но си заслужава да опитат. Аз го направих и това промени живота ми, възприятията ми. Усетих, че това изкуство ме доближава до Бог и ме зарежда!

 

Автор на интервюто: Мирела КОСТАДИНОВА