Ревю за книгата „Амаркорд“ от Александрина Валенти – Симеон Аспарухов
Александрина Валенти e букет цветя, палитра на художник, дъга след проливен дъжд. Говори леко и непринудено с нас, а пише, докато ние сънуваме паническите си бягства. Живее между залеза и изгрева, претворява следобедните дремки в нанизи за още стръв, за още сол по кожата, за още влюбвания. Книгата, която тя кръсти “Амаркорд”, е световъртеж от реалност и илюзия, стъпва боса, но ранява. Думите чертаят следи, будят спомени, отразяват мълниите на миналото ни. Но “човек не се представя в самота”, след красивото загубено идва още по-очакваното, недодялано нареченото “циганско лято”. Любовта не е хербарий, тя е в часовете, в сезоните, във вълните на морето. Всяко стиснато гърло не е последен дъх. “Амаркорд” е без граници.
