Пак съм – Алани Мени

Пак съм привечер, нежна от сбъдване, с натежали от Слънце очи, а по устните, дъх от ръзсъмване, недокоснат от росни лъчи. Пак съм привечер, тихо притъмване, във косите ми вятър стаен, по ръцете ми, парят на тръгване, ласки от звезден сатен. Пак съм привечер, свято обичане, от сърцето ми лумва Прочетете повече…

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!