Триптих за есента – Жанет Михова

Тя  е чужда, тя е тъжна, тя  от хубост е горчива – тази призрачна  поляна с тънки есенни цветя. Ние – скрити,  ние – близки, ние – от боязън топли гледаме се и не помним как дойдохме и кога. Няма вчера, няма утре … Само вечност,  в длани скрита, бави Прочетете повече…

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!