Съдбата на героя и неговите врагове в „Изворът“ на Айн Ранд – Йоана Йорданова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Противоречивата фигура на гения в едноименния шедьовър на Ранд е пример за онзи образ, който всички поради една или друга причина споменаваме – в ежедневието си, по време на официални събития или в най-обикновен разговор на улицата. Това е една съвременна, макар и преувеличена форма на онзи, който спасява света чрез собствения си индивидуализъм.

Защото това единствено просто качество е липсващият механизъм на съвременната реалност, която малко по малко се обезличава от откровено казано изфабрикувани хора, които със сигурност не могат да се нарекат личности. Защото антагонистите на Хауърд Роурк са точно такива – продукти на порочно подредената си система, създадени по един-единствен модел – този на посредственият човек, на онзи, който се стреми да бъде като всички останали, да постига и преуспява само с посредствеността си. Същото правило важи и сега, в реалността, в нашето време. Замислете се колко пъти сте кимали одобрително на онзи, който споделя вашето мнение и колко пъти сте поклащали глава в недоверие, когато пред вас се изправи някой с различни убеждения, някой, който ви накара да се съмнявате в правотата си? А способни ли сте на това?

Изкуството, истинското изкуство. За него Ранд ни кара да се замислим. Знаем ли какво е изкуство или просто го приравняваме с общоприетото и познатото?  Защо се опитваме да създадем симетрия във всичко, да го уподобим дотолкова, че накрая да спрем да забелязваме разлика? Защо сме толкова решени да унищожим идентичността? Може би защото сме хора, а човекът още от зората на съществуването си се плаши от непознатото, агресивен е към него. Може би затова живеем с все повече стереотипи и някак те спират да ни притесняват. Нещо повече, превръщат се в част от живота, в общоприета норма на поведение. Различието се е превърнало в страшна диагноза, а всеки втори е един съвременен и за жалост реален Питър Кийтинг. Свикнали сме да живеем с посредствеността си, тя е безопасна, нормална и приета. И така губим всичко – способността да ценим красивото, да обичаме, да живеем изобщо. Защото сме просто едно множество, този път правилото сякаш няма изключения.

И оттук, ако алтруизмът е доктрина, която изисква човек да живее за другите и да ги поставя над себе си, ако на хората им се натрапва, че е добродетелно да са заедно, тогава защо егоизмът ги е превзел повече от всякога? В „Изворът“ обществото е жестоко, но според авторката то е общество на някакъв изкривен вид алтруисти. Грешни, сбъркани, но все пак алтруисти. Хора, които не приемат различието, защото смятат за добродетелно да си подражават. Но всъщност ако алтруизмът изобщо съществува, то той не е нито сред нас, нито сред героите на Ранд, или ако е обратното, смисълът му следва да е безмилостно изкривен. Защото между добродетелната загриженост и стадното чувство има огромна разлика, очевидно невидима за много хора.

Защото действително, изборът е между зависимост и независимост. Мисля, че днес, когато всички сме толкова зависими от толкова много неща е редно да си зададем въпроса защо правим всичко, което правим? За да живеем добре? За да бъдем като останалите или за да бъдем щастливи? Можем ли да отречем, че само мисълта да се отличаваме от останалите ни плаши, че много често не изпитваме удовлетворение от работата си, защото не я обичаме. И което е по-лошо –  защото не смятаме, че е нужно да го правим. По-удобно е да се съгласиш, нали?

Но творецът, както казва Хауърд Роурк, не се съгласява. Той не е алтруист. Той е онова за себе си, от което има нужда да бъде. Хауърд Роурк е герой, защото се бори за собствените си идеали и за собствените си постижения. Той е фигурата, която открито липсва в нашето общество, изцяло идентично с цивилизацията на зрелището, която описва Варгас Льоса и пожарникарите на Бредбъри. Въпросът е  само един:

Докога?!

 

Автор: Йоана ЙОРДАНОВА

* Изображение: Ранд, Айн. Изворът. изд. “Изток -Запад”. София, 2006. 

TetraDkaTa