Всяко ново издание на събитието „#ПрочетиМи” привлича все повече и повече пишещи млади хора от Бургас.

Веднъж месечно – от март до юни, Весела Славева събира ентусиасти, копнеещи да споделят своите поетически слова с почитатели на литературата в морския град. На 19 септември за първи път изданието „#ПрочетиМи” беше прозаическо.

Всяко събитие досега даде възможност на средно по двайсетима млади поети да споделят късчета от душата си пред многобройна публика в HashtagSTUDIO – бар и едно от най-оживените културни средища на бургазлии.

Участниците в „#ПрочетиМи” биват оценявани от почетно жури, състоящо се от писателя Николай Фенерски, поетесата Яна Вълчева, които журират от третото и четвъртото издание, белетриста Радко Пенев и Роза Божинова – представител на HashtagSTUDIO. Всеки прочел свои стихове или разказ бива оценен по скала от 1 до 6, като тримата с най-голям брой точки си гарантират поместване в антологията „#ПрочетиМи”, която наскоро излезе от печат.

Поетесата и организатор Весела Славева разговаря с уважаемото жури след последното издание на културното мероприятие за впечатленията им от четенията.

Весела Славева: Вие сте част от журито в „#ПрочетиМи”. Какво ви накара да се включите в подобно събитие?

Николай Фенерски: Моето решение беше продиктувано от опита ми като участник в първите издания на „#ПрочетиМи”. Видях колко много млади хора искат да се занимават с литература. Учител съм по литература и участието ми в журито беше нещо като неформално продължение на професията ми, оценявах, но вече по други критерии и с други цели. Дори не става дума за оценка в първия смисъл на думата. По-скоро за съпричастност към първите опити на младежите, исках да ги насърча, да им кажа, че има смисъл това безсмислено занимание. То не носи нищо друго на автора си, освен вътрешното удовлетворение да се изразиш, да приобщиш публика и читатели към своя свят.

Яна Вълчева: Преди време казах на шега, че напоследък всеки се опитва да пише и е добре някой да направи караоке за писатели. Да, в „#ПрочетиМи” често се отличават таланти, на които ние от журито се възхищаваме, но като цяло това е една прекрасна и непретенциозна възможност за споделяне на лично творчество, предимно от ученици и студенти. Мисля, че вие (Яна Вълчева визира Весела, бел. ред. Л. Й.) превърнахте сцената на HashtagSTUDIO в място за творческо писане и споделяне. И за разлика от всички други проекти в тази насока, успяхте да ентусиазирате голям брой момичета и момчета.

Радко Пенев: Да си призная изпитвах известни колебания, преди да приема предложението. Да оценяваш нечие творчество е огромна отговорност, с която не бях съвсем убеден, че мога да се справя, особено що се отнася до млади хора, пишещи, които тепърва ще се изграждат като майстори на словото. От друга страна, изгарях от любопитство, исках да се докосна до искрите, които карат един млад човек да създаде история, да разкаже – или да изкрещи – на света нещо, което го вълнува.

В. С.: Заражда ли се ново поколение писатели? Каква е перспективата пред тях?

Р. П.: Разбира се, всеки един от участниците в конкурса може да послужи за чудесен пример. Убеден съм, че има много млади творци, чиито книги ще ни докажат отново, че импулсът да се твори не може да бъде пренебрегнат или потиснат.

Я. В.: Докато свят светува ще има музиканти, ще има художници, ще има и писатели. Това е любов, която е в нас и иска да се прояви под някаква форма. Колелото се върти и младите ще намерят мястото си в пейзажа. Някои ще творят вкъщи за удоволствие, а други ще радват хората публично. Това не е толкова важно. Но е хубаво да има приемственост и общуване, защото тези преди тях трябва да ги вдъхновяват и мотивират.

Н. Ф.: Ако питате за литературна перспектива – само бъдещето може да покаже. Едно от важните качества за твореца е да има характер. Тоест, да устоява във времето на всички изпитания и да продължи да твори, да не се отказва просто заради следващото си хоби, кайтсърф, да речем. Характерът е това, което оцелява. Безхарактерността е обречена на изчезване.

В. С.: Забелязвате ли някаква тенденция, която авторите следват, някакъв своеобразен литературен мейнстрийм?

Р. П.: Да. Нарича се „граматика“. Встрани от шегата, в литературата граници няма. Не е нужно да се следват модели, форми, тенденции. Важно е само едно. Да се пише добре и написаното да стига до душите на читателите си.

Н. Ф.: Не наблюдавам тенденция, не виждам такава. Освен може би една леко дразнеща, но в същото време необходима, а и преходна, ще отмине. Има една мода да се пишат фентъзи текстове. Аз не ги разбирам. След Толкин фентъзито ми се струва излишно. Добре, Тери Пратчет също не е за изхвърляне и „Игра на тронове“ е добро, има си публика явно и за тези творби, но не са моите.

Я. В.: Не ми се иска да има тенденции. Но ми се иска да има взискателност и добър вкус. Аз например съм влюбена в класическия стих, но това не ми пречи да се възхищавам на добре написан свободен стих. Творецът не бива да си слага рамки. Трябва да прави нещата така, както ги усеща. И все пак с отговорност към тези, които ще прочетат думите му.

В. С.: Стихосбирката “#ПрочетиМи-лична поезия” побра 14 непубликувани досега автори. Какви ги видяхте вие на сцената като почетно жури?

Я. В.: Видях едни разпалени млади хора, които се вълнуваха, усмихваха се и успяваха да събудят интерес. Някои от тях бяха поетично скромни и симпатично притеснени, други се чувстваха много удобно на сцената и това им донесе аплодисменти. В първите две издания на „#ПрочетиМи” публиката бе единството жури и артистичните им заложби помогнаха много.

Н. Ф.: Млади и красиви ги видях. Младостта винаги е красива. „Докле е младост, леко път се ходи“. С времето младостта може да продължи под друга форма, не физическа. А в писането.

Р. П.: Като чудесни млади хора с огромен потенциал. Предполагам, те сами ще установят силните и слабите си страни, посоката в която е нужно да се развият още, кое ще им даде перспективата, за която ме питахте по-горе.

В. С.: Последното събитие „#ПрочетиМи- проза” премина изключително емоционално. Кои автори и творби бяха най-въздействащи?

Я. В.: Победителката Преслава Гюзелева е само на 14 години, а пише наистина въздействащо. Второ и трето място заеха съответно София Бонева и Калоян Чобанов. Имаше едно изречение в разказа на София, в което аз се влюбих, звучеше като красива мелодия, която остана в главата ми и дълго ще си спомням. Ето такива неща ме мотивират да присъствам на всяко събитие на #ПрочетиМи.

Р. П.: Събитието беше чудесно организирано и проведено, претъпканата зала го доказа съвсем ясно. Участниците представиха много добри творби в различни жанрове, стилове и цялостно звучене. Не ни беше лесно да излъчим победител, битката беше твърде оспорвана. Накрая ми се наложи да отстъпя, но мой безспорен фаворит си остана София Бонева. Съветвам ви да запомните това име, защото тя притежава перо и глас, който ще се чува все по-силно.

Н. Ф.: Всички отличени на първите места бяха впечатляващи!

Автор: Весела СЛАВЕВА

Отговорен редактор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

 

* Снимков материал: личен архив на Весела Славева

 

Виж още

  • 69
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    69
    Shares
Inline
Inline