Под зеления ракитак
ранен руснак лежал
с гърди пронизани от щик,
вкопчил се за медния си кръст.

Кръвта се леела от пресните рани,
по отъпкания пясък,
над него се извил черен гарван,
усетил апетитния къс.

„Не се рей, черни гарване,
над моята глава!
Ти няма да дочакаш плячката,
аз съм още жив войник.

Отлети в родния ми край,
поднеси на моята майчица поклон.
Предай кървавата кърпа
на моята млада жена.

Кажи й, че е свободна,
аз се ожених за друга.
Намерих за мене невеста
в чистото поле, под храста.

Моят сватовник е острата сабя
и ни венча блестящият щик.
Взех невеста тиха, скромна,
но немного предана.

Немного предана я взех-
много гори и долини
много борове, много ели
много, много пирен.“

 

Превод: Калоян ХРИСТОВ

* Превод на български от руски език на руската казашка народна песен, създадена от унтерофицерът на Невския пехотен полк Николай Веревкин. Текстът за пръв път е публикуван през 1937 г.

Виж още

  • 8
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    8
    Shares
Inline
Inline