От тийнейджър съм страстен почитател на вселената на Marvel. Комиксите и анимациите с любимите ми Спайдърмен и Капитан Америка ми носеха огромна наслада, но и нещо друго, по-съществено. Патетичното чувство за принадлежност към свят на герои, които са готови на голяма саможертва, за да спасят човечеството от гибел. Всеки един от нас поне веднъж в живота си се е надявал тайно да стане обект на генна мутация, превръщайки се в свръхчовек. Дали за да свали някоя мацка с набъбналите си мишци, или за да спаси града от престъпниците, а планетата от унищожение.

Гледах „Отмъстителите: Война без край” със същото нетърпение, каквото изпитвах като тийнейджър преди всеки нов епизод на „Невероятният Спайдърмен”. Новите „Отмъстители” надхвърлиха всички мои очаквания за мащабен филмов проект.

 Бюджетът на филма е между 300 и 320 милиона долара, което го прави втория най-скъп филм след „Карибски пирати: В непознати води”. Към момента филмът разбива боксофис рекорда на „Междузвездни войни”.

„Отмъстителите: Война без край” достига сюжетното съвършенство на филми като „Междузвездни войни” и „Властелинът на пръстените”. Всяка сцена изобилства от действия, които придвижват сюжетните линии в различни епични плоскости с множество обрати. Да, точно така. Обрати в изобилие.

Филмът ни предлага 149 минути динамизъм и екстремни батални сцени. Война почти без край!

Но…

Ето го и първия удар за ревностните фенове. Сценарият като че ли е писан от Джордж Р. Р. Мартин. Много от любимите ни герои умират или биват заличени (!). Няма да споменавам кои, за да не ви развалям кефа от гледането. Има достатъчно meme-та във фейсбук за тази цел.

Антагонистът не е просто поредния луд, целящ да сее разруха и смърт. Танос е много повече от това. Той силно мотивирано застава зад идеята, че вселената е с ограничени ресурси, а живите организми застрашават съществуването й с огромния си брой. Това напомня за Бертранд Зорбист в „Ад” на Дан Браун, който предвещаваше мрачен сценарий за бъдещето на човечеството, ако населението продължи да се увеличава с темповете на геометрична прогресия. За да постигне целта си, Танос събира камъните на безкрайността (вероятно сценаристите са събрали всички джобни чудовища от Pokemon Go, защото Танос обикаля цялата Вселена, че да ги „излови” всичките).

Всеки от героите трябва да направи саможертва, за да спаси своето мило и драго – вселената. Едни ще загубят близък приятел, други човека, в когото са влюбени…

Войната сякаш няма край. Води се на няколко фронта. На различни планети. Изходът от нея е неясен. Прогнозите – ужасяващи. От възможни 14 000 604 изхода на войната само един е положителен.

„Отмъстителите: Война без край” е динамичен филм със зашеметяващи аудио-визуални ефекти, който няма да ви остави безразлични нито минутка. Режисурата и операторството на проекта вдигнаха до небето летвата на филмите за супергерои. Дали е заради актьорската игра на съзвездието от имена като Робърт Дауни-младши, Крис Хемсуърт, Марк Ръфало, Крис Еванс, Скарлет Йохансон, Бенедикт Къмбърбач, Елизабет Олсън, Том Хидълстън и др. или свръхголемия бюджет, следването на холивудските постулати за успех или е нещо съвсем друго? Не знам със сигурност. Аз съм просто обикновен почитател на филмите на Marvel . И като такъв ви заявявам: изгледайте новите „Отмъстители”. Ще изпитате почти тричасов душевен оргазъм! Ще се забавлявате с персонажи като пасивно-агресивния циничен енот (Рокет Ракуун) и Грут със съмнения (?!) за напреднала фаза на Аспергер. Гарантирам. 10/10 от мен за филма.

 

Автор: Лъчезар ЙОРДАНОВ

* Изображения: Google

Виж още

  • 16
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    16
    Shares
Inline
Inline